Пътят на лекарството от създаването му до пускането му на пазара
Изследванията на лечения върху хора датират от най- ранни времена. През 6 век пр.н.е.Книгата на Даниел описва експерименти с месо и зеленчуци върху затворници. Век по- късно е въведено задължението на лекаря "Primum non nocere" чрез Хипократовата клетва. Има данни от 1 век пр.н.е., че Клеопатра “изследва” върху робини дали може да се предопредели пола на фетус.
За рожден ден на първото клинично изпитване се счита 21 май 1747 г., когато на борда на кораба “Солсбъри”, Д-р Джеймс Линд, корабен лекар на Джеймс Кук, извършва едно от първите контролирани клинични изпитвания, записани в медицинската наука. Той взел 12 от моряците, страдащи от симптоми подобни на скорбут, разделил ги в 6 двойки и започнал да ги лекува с:
- Ябълково вино
- 25 капки елексир, три пъти дневно
- Половин литър морска вода на ден
- Паста от чесън, синапено семе, конска ряпа, перуански балсам и смирна по три пъти на ден
- Две супени лъжици оцет, три пъти на ден
- Два портокала и един лимон на ден
До края на седмицата тези на цитрусови плодове се чувстват достатъчно добре, за да се грижат за останалите. В резултат, британският флот официално заповядава на моряците да пият сок от лимон.
През 1900г. в Германия е приет Берлинския Етичен кодекс. В него се казва, че: "всички медицински интервенции освен диагностични, лечебни и имунизационни са недопустими под всякакъв претекст ако (1) пациента е непълнолетен или неспособен по каквато и причина да разбере какво ще се извършва; (2) не е дал предварително съгласие за участие; (3) със съгласието не са правилно обяснени възможните негативни последици от интервенцията.“ Пропуск на този кодекс е, че не е изрично записано съгласието да бъде писмено. След края на Втората световна война специализиран съд в Нюрнберг опитва да наложи присъди на лекари- военнопрестъпници за провеждани експерименти върху концлагеристи и затворници, но прилагайки действащото законодателство не намира достатъчни основания за тежки присъди. След този, т.нар. „докторски процес“ е приет Нюрнбергския код, който гласи, че медицинските изследвания трябва да спазват следните принципи:
- Задължително доброволно информирано съгласие!
- Плодотворен резултат за доброто на обществото.
- Предишни експерименти с животни и предварително познаване на проблемите.
- Избягване на ненужни физически или психически наранявания.
- Забрана на известни летални или недопустими процедури.
- Степента на рисковете никога не трябва да превишава ползите.
- Подходяща подготовка и подходящи съоръжения за предотвратяване на наранявания или смърт.
- Извършване на експерименти само от научно квалифицирани лица.
- Участниците могат свободно да приключат участието.
- Изследванията трябва да спрат, ако се окажат прекалено опасни.
През 1957г. в резултат на предписване на неизследвано лекарство при бременни жени са увредени стотици новородени. Това слага началото на „талидомидовата криза“. В САЩ лекарството не е одобрено и Д-р Frances Oldham Kelsey, директор на FDA е наградена от президента Кенеди. През 1962г. е приета поправката Kefauver-Harris с която се въвеждат редица допълнителни изисквания към осигуряването на качеството на лекарствата и се полага основата на Добрата производствена практика, GMP. Междувременно от 1932 до 1972 г. в САЩ се провежда злополучното Tuskegee проучване върху болни от сифилис афро- американци. Това проучване продължава 40 години. Едва през 2004г. последните оцелели получават извинение за недопустимите медицински и етични вреди нанесени им от това изследване.
През 1964г. е приета основополагащата версия на декларацията от Хелзинки, а през 1996г. Международната конференция по хармонизация, ICH приема правилата за Добра клинична практика, GCP. През 1979 г. е приет доклада Belmont. С тези международни актове се регламентира и хармонизира Добрата практика за клинични изпитвания и тя се превръща в международен стандарт.
Защо е важно да се провеждат клинични проучвания?
- За да се диагностицира и проследи процеса на развитие на конкретно заболяване,
- За да се намали броят на хората, засегнати от конкретно заболяване,
- За да се подобри качеството на живот на пациенти с хронични заболявания,
- За да се проследяват и намалят страничните ефекти от терапията,
- За да се сравнят два или повече медикамента лекуващи едно заболяване.
Но пътят на новите лекарства е дълъг, тежко регулиран и контролиран, както и много скъп. По данни на Forbes още през 2012г. от 50 000 кандидат- лекарства, не повече от 50 ще стигнат до изследване върху хора и едва 5 ще бъдат разрешени за употреба. Разработването на ново лекарство отнема 10 до 12 години и поглъща инвестиция от 1.3 милиарда долара, а само 25% от новите лекарства възвръщат инвестицията. Основна част от тези свръхвисоки разходи се дължат на клиничните изпитвания. В същото време, по данни от Center for Information and Study on Clinical Research, CISCR от 2011г. 11% от инициираните центрове по света не включват нито един пациент; други 60% включват 1 или двама; 86% от проучванията не завършват навреме. Тенденцията за усложняване комплексността на клиничните изпитвания с навлизане на клетъчните и генните терапии, адаптивния дизайн и т.н. расте експоненциално а продуктивността продължава да е незадоволителна. Ако опортюнистичния pay-and-pray модел не бъде променен, пациентите ще чакат дълго новите терапии а възложителите ще търпят загуби от направените инвестиции.
Трябва да действаме, сега.